ink

Микс от Испания – Ла Линеа де ла Консепсион, Марбея, Тарифа и Аликанте

Made with Slideshow Embed Tool

Гибралтар

Made with Slideshow Embed Tool

Севиля

Made with Slideshow Embed Tool

xxxx*:  Fecal Analysis Shows Paris Hilton Not Eating Enough Vegetables

tva e

az pove4e ot tova ne moga

tz tz tz

pi4, bqgam, da ne me izlovqt, posle pak

*name mucked for emplyment reasons

** Update: Докато сме още на темата за Парис, да вметна колко я обичат спамърите. Кликни тук за доказателство:  paris.jpg. Последно?

Докато гледахме от плажа как полицейската лодка преследва джета на трафикантите, подложих на съмнение твърдата си вяра в равновесието в природата и възтържествуващата справедливост.

Трафикантите изхвърлиха каквото имаха в океана, но на брега ги чакаше наземната полиция. Чуваха се сирени и изстрели. Щом джетът изхвърча на брега, полицейската лодка се върна да търси изхвърлените наркотици.

Справедливостта винаги бива налагана, помислих си, само че не от институционализираните власти. Съдебните системи на света са преебани  и преебават всеки, който има нещастието да се сблъска с тях. Истината е, че двамата с Кремен просто видяхме полицейска лодка, която гони джет. После наблюдавахме и слушахме звуците около себе си и оттам историята с трафикантите. Макар в конкретния случай е по-вероятно да сме прави, в много други истории главният герой бива смачкан от предразсъдъци и грешно интерпретиране на информация.

Което не значи, че справедливостта не се налага. Просто често се случва така, че докато раздават присъди, слагат етикети и определят кое е добро или лошо, хората тотално омазват положението; след това на вселенските енергии им трябва (понякога много) време, за да сложат всичко на мястото му.

И още нещо по темата: Милена Фучеджиева отново е възмутена, че Максим Стависки се размина с условна присъда. Аз също съм възмутена, но някак не се тревожа толкова – просто знам, че някой ден, някой още по-голям тъпанар ще засече Максим на шосето и след това с удоволствие ще даря пари за лечението на Стависки.

И off-topic: Коментарите под статията са убийствени – хора пишат под синоними (псевдоними?), Радецки е на Шипка, а вината се приема само с мезе. Ако това е средностатистическия българин, Бог да ни е на помощ.

Случайни наблюдения по повод Фейсбук: най-грозната ми “приятелка” е качила най-много снимки на себе си. На всичките чупи стойки като да е фотомодел, милата.

Вчера с Кремен ходихме до Тарифа. Тарифа е рай на земята, но слънцето не ме пожали. Червена съм като рак и боли, ауч.

Ваканцията почти свърши. Не е честно, искам да остана тук поне 3 месеца.

за фотоапарата и затова сега ми се налага да крада снимки (ето ме тука съвсем мъничка под големия флаг, показвам колко е голям света наоколо и колко много още ще пътувам):

Обещавам да ги върна веднага, щом се върнем в България. Иначе тук е прекрасно, чудесно е дори (въпреки жегата). Освен това научих, че “ape” (да се чете “ейп”, не “аре”) и monkey били различни неща, зависело от опашката или липсвата на такава. Да му се не види колко безсмислени факти хвърчат наоколо в очакване някой да ги научи!

Изчезвам сега, като се прибера ще разказвам подробно.

към Барселона днес следобед, Барселона няма да я бъде обаче – кола под наем ще ни чака там и газ до Гибралтар. Нана е направила план-проджект на престоя, има едно Мароко там, Севиля, Малага, Тарифа, мохитос е включила, парти, абе въобще – имаш пълно основание да ми завиждаш.

В тоя ред на мисли, купувам дни платена отпуска, използвала съм си моите вече, пък не е честно – трябват за Лондон, Амстердам, Истанбул, Виена… Някой да предложи?

Айде, че имам кафе за допиване и багаж за събиране. Който чел, чел. Затваряме за лятна отпуска.

Update:   както кротко си стягам багажа, телефонът звъни и на дисплея испански номер, а ми говорят на български – “От авто-школата се обаждаме, на 21 август сте на изпит по кормуване. Как така не сте подавала молба? През януари са ви скъсали? Ама тогава защо чак сега сте на изпит, без да сте подала молба и да сте взела допълнителни часове? Не сте и платила?” Искрено изненадани – и аз, и те. Не можахте ли поне с няколко дни напред да изместите събитието, с удоволствие щях да дойда. Обаче точно сега хич не ми дреме има ли шофьорска книжка или не, май дори вече не искам да имам.

Упс, забравих за багажа. Отивам, отивам.

Когато ми предложиха да взема по мейла интервю с Asian Dub Foundation, бях супер-ултра хепи. Работих много над въпросите, за да избягам от клишето “Какви са бъдещите ви планове?”, и затова се разочаровах, че интервюто излиза с променени въпроси, пълнеж и без моето име отдолу. 

И за да не отидат усилията ми съвсем на вятъра, като добро момиче си преведох въпросите и си измислих отговори на тях. Ти пък погледни оригиналното интервю и ми кажи кое от двете е по-яко. (more…)

Непозната читателка ме е поканила да играя; честно казано обаче ме мързи да измислям такива неща, а и предпочитам да блогвам за моите си работи – например за хроничния си конюктивит.

По лекарско предписание по 5 пъти на ден си капя в очите и наоколо капки, от които ми люти и виждам така, както неопитен алкохолик след шише домашна ракия – двойно и размазано. Току се появи малко фокус в живота ми, и става време за гел, който се размазва по очетата, което пък отново размазва картината.  Очите ми се насълзяват и почервеняват още повече; минаха една 2 дни, докато се сетя, че като добавен ефект мога да хлипам и да будя съчувствие. В резултат на това няколко пъти ми донесоха кафе и ми подариха лилава запалка. Почувствах се зле, защото тъкмо бях откраднала друга запалка – с тоя подарък кражбата взе да изглежда неоправдана.

Днес сутринта Цветето ми донесе кифла и  айрян, но не знам дали е заради конюнктивита. Каза, че кифлите я викали от витрината, после примлясна и въздъхна. Прекарахме остатъка от сутринта в мляскане и възхвала на кифлите и баничките. По-късно си купихме специални вафли от OMV-то до офиса.  До обяд възхвалявахме вафлите, а след това само висяхме на терасата. Ако шефът не беше в отпуска, щеше да се ядоса – не знам дали ще прояви нужното съчувствие към конюнктивита ми и тежкия махмурлук на Цветето.

Сега отивам да дърпам филми от торент тракерите. Пиратството било ограбвало, обаче не искам повече да ходя на кино – последният път някакъв пикльо на около 4 години крещеше зад гърба ми “Блаво! Литни го в колема!” и “Мамо, ама той защо го наплави това?”. Гледах “Кунг Фу Панда”, който въобще не е подходящ за деца – малките гадове нищо не разбират от дзен и кунг фу. Майката на пикльото леко се смути, когато се опитах да го спъна на излизане от киното.  Погледнах я с големите си червени очи и изхлипах. Не помогна особено.

Снощи благодарение на любимите ми Пламен и Юнуз (по азбучен ред), открих две чудесни места за убиване на време и срещи с приятели.

Първото място е кафенето в сградата на Съюза на Архитектите – казва се Timeless и ме впечатли с 3 неща – интериор, музика и обслужване. Интериорът е тежък и задимен, стилът бих определила като ар деко. Предполага тежки питиета и пури, но не е задължаващ, а напротив. Страшно приятен. Музиката снощи беше Марли – добрият стар Боб нахлу в обстановката и се почувства свойски, без да пречи и да се натрапва.  Някак ми пасна на настроението и ми налучка правилната струна така да се каже. Обслужването определям като лошо. Мина около половин час докато сервитьорката, иначе симпатична девойка, забеляза, че на масата има жаден новодошъл, а след това обърка поръчката. Няма да обобщавам де, може да е имала кофти ден.

Ако искаш да знаеш какво мисли Юнуз по въпроса, кликни тук.

Второто място, в което ме посветиха снощи, е Butchers на Шейново (ревюта има тук и тук). Предложиха ми най-вкусната крем-супа от грах, която съм яла напоследък; при това пред очите ми и специално за мен я приготви къдрав испаноговорящ младеж.  На такова място се чувстваш все едно си на гости на приятели и дупката в стената, разнебитените мебели и неангажиращата обстановка са меко казано чаровни. През деня, разказва Пламен, правели разкошни сандвичи (ние отидохме късно и хлебчетата бяха свършили).  Препоръчвам го силно и ти споделям апокрифната информация, че точно до Butchers за хапване вече има и  Butchers за пийване, с други думи – бар. Отвън изглежда все едно е заведение в ремонт, но не е – такава е концепцията.