ink

Докато се подготвяхме за боядисването на яйцата, Шаро се усамоти със сеното си. Докато усетим какво става, вече беше намерил отвора на торбата и хрупаше удовлетворено. Зарадвахме се, че е достатъчно голям да се оправя сам и се върнахме към яйцата.

Жертвите бяха едва три, но за сметка на това – страшни.

Докато Нана смесваше боите, ние с Неда смесвахме политически коректни напитки с лед и кола.

Боите са готови и е традиционно боядисахме първото яйце в червено, макар да не разбираме от традиции.

Скоро след това сме почти готови и по стените няма петна от боя. Супер!

Остава само да прикрием следите от убийството… на боята.

И накрая – voila! Напълно сме готови!

Неотдавна се присъединих към групата My Friends Are Getting Married. I’m Just Getting Drunk във Фейсбук – отчасти заради готиното име, отчасти като протест срещу сватбата на приятелка (сватбата всъщност беше прекрасна, протестирах срещу самият акт на “бракуване”).

И макар да заставам срещу брака като институция, обичам сватбите като тип партита – официалните тоалети, пияните шаферки и задължителните танци създават чудна атмосфера (тук не би следвало да звуча като лигла).

Днес пък случайно попаднах от един сватбен сет във Flickr и си помислих, че ако някой ден на някоя сватба срещна Prince Charming, ще го позная по кецовете. Дано само да не е младоженецът.

Целият сет е тук; истинска радост за очите.

Докато търсех един линк днес, за пореден път забелязах, че архивите на този блог са пълна бъркотия. Местенето от една платформа на друга никак не му се отрази добре – някои снимки са се загубили по трасето, други са станали нечетими, форматирането на текста е кошмарно и прочее. Засрамих се и затова от днес започвам бавния и мъчителен процес на редакция. Не вярвам някой да се рови в тия архиви, но нека съм изрядна. Пфф.

Ето в тази грозна сграда един млад художник е решил да изложи творбите си:

 Снимката е правена ужасно отдавна, струва ми се – на бул. Мария Луиза.  Не помня точно.

Купуваш си апартамент до края на месеца и получаваш безплатно място на паркинга. Мястото пък струва някакви си 17 000 евро. К’во му плащаш, направо без пари!

И дано не искат по 18 лв за килограм домати.

Случи ми се днес нещо прекрасно, толкова готино, че почти скачах в локвите в Борисовата на път за вкъщи и пеех “I’m singing in the rain” по телефона (не мога да ти кажа какво е, но се радвай за мен). В такива дни нищо не ме дразни и не прецаква чувството ми за естетика, а гледки като долната ме карат единствено да се усмихна и да ги снимам.

Къщата, която се намира на Орлов Мост, в действителност никак не е лоша, бих я нарекла дори симпатична. Розовите комини обаче са… ами… розови.

Втората снимка е нещо като bonus track – околната среда се хвана в ръце и си напасна цветовете.

Ако вдигнеш поглед и се вгледаш между цъфналите дървета и жиците на площад Журналист, ще забележиш, че върху една от сградите е кацнал часовник с надпис Радиосинхрон. Много соц и много симпатичен, часовникът не отмества стрелките си от 12:00, може би заради съвременните Пепеляшки.

 * В рубриката Детайли ще качвам снимки на интересните ъгълчета на града. Все едно нямаше да се сетиш и сам.

Update: Снимката не е обработвана по никакъв начин. Не ставало ясно, измрънка Katz, и затова уточнявам.

Секунди след като прочитам това ентри за грамотните, за неграмотните, за малките, за големите, за – отплеснах се, това тук да не е реклама на Кока-Кола – баща ми ми праща линк към сайта на bTV.

bTV е национална медия. Което не пречи да си играе с езика както й хареса, например да предложи на посетителите на сайта да достъпят някоя услуга. Ако пък грешката е в мен и просто не знам какво значи да достъпиш нещо, надявам се да ме просветиш.

+ Дори “достъпвам” да е истински глагол, пак им няма запетайката, която да разделя двете части на съставното изречение. Блеснах ли сега със знания, а?