Един от свежите рекламни блогове, които следя, отбелязва “феномена” Кен Лий. Нямам твърда позиция по темата Кен Лий, но от друга страна точно с това ли трябваше да привлечем вниманието?! В крайна сметка, разполагаме с много по-интересни ресурси, например добри реклами.
Шегата настрана – стига вече Валентина Хасан ; започна да дотежава.
Никак не обичам недовършени неща – ако ще правиш нещо, прегледай го преди да го представиш някъде.
От няколко дни всички хвалят играта ConQUIZtador, затова реших да я пробвам. Има опция за “тест драйв” – пробваш без да се регистрираш. Не останах особено впечатлена от самата игра, обаче накрая се показа интересен pop-up, виж сам:
Така де, тия дни едва ли ще се “пребивавам” в ConQUIZtador. По-нататък – also. Докато проявя истински интерес, току-виж си наели редактори.
Шаро вече е горд собственик на пирон в крака, още излиза от упойката и е стресиран. Аз пък от няколко дни си блъскам главата и ме е яд, че нямам шофьорска книжка (една кола щеше да ми е от полза тези дни – нали само търча межу офиса, вкъщи и ветеринарят). От Бест Вет получават още много червени точки – прекрасни хора наистина.
Всичките случки от последните няколко дни, и всички неща, които се случват в главата ми, са като отрезвяващ шамар и ме изваждат от филма, в който доброволно съм влязла.
Направих се акаунт в Bet at Home. Засега изглежат читави, макар че някои неща изглеждат странно. След известно време ползване ще докладвам пак.
И като за капак, точно когато наистина обичам работата си и се чувствам добре в офиса, изскача предложението за my dream job. Ще кандидатствам, разбира се, но ако се получи, изборът ще е адски труден. Нека да видим какво ще стане.
Това е Шаро след травмата, която му причиних преди няколко дни – държах го на ръце, той реши да скочи и се приземи на паркета, с фрактура на бедрена кост.
Да намериш дежурен ветеринар в събота вечер се оказа тежка задача, но Д-р Антов, при когото сме водили домашната си топка косми преди, ни насочи към клиника Анимо. Там заварихме няколко млади, но не съвсем адекватни ветериарни лекари; бях в шок и може би преувеличавам, но се държаха непрофесиоионално и дори грубо. Не отговаряха на въпросите ми, говореха ми в сложни медицински термини; няколко пъти използваха фразите “не знам” и “предполагам”. Сметката, която платихме, а и ситуацията въобще далеч не предполагаха такива отговори.
Онзи ден отидохме пак за консултация с ортопед и направление за рентгенова снимка. Попаднахме на друг лекар, който се държа ок, докато не казахме, че за ортопедичната операция, която се налага, ще се обърнем към друга ветеринарна практика. След като го разбра, почти ни изгони. Цялото изживяване беше много грозно и много скъпо.
Докато търчахме напред назад се возихме в значителен брой таксита; двама от шофьорите понечиха да ми върнат точно ресто (!!!), а трети прояви пълно съчувствие и ни разказа за чудната клиника, в която завел кучето си. Не можа да си спомни името, но ни описа в пълни подробности къде се намира и днес почти на магия намерих Бест Вет. Там наистина работят прекрасни хора, които те успокояват, че животинчето ти ще е наред и те карат да си отдъхнеш.
Зайо и без друго вече е значително по-добре; в четвъртък ще го оперират и след това напълно ще се успокоим. Бест Вет – 10 точки, Анимо – нула.
Междувременно – това е Sony Zayo, докато последният все още се придвижваше на собствен ход:
Списание Wired твърдят, че всичко следва да стане безплатно. Което от една страна е супер, но от друга си представям свят, в който като краен потребител получавам всичко безплатно. Тогава няма да ми трябват пари, и е възможно да спрат да ми плащат! А аз отказвам да работя за без пари. Като следствие ще спра да работя и ще полудея от скука.
Това горното на шега. Статията наистина е интересна, прегледай я.
There are people you kill, and there are people you buy – ето това научихме снощи от Майкъл Клейтън, героят от едноименния филм. There are also the friends to share the fun – това пък научих по-късно над няколко бири в Тукан, но това е отделна история.
Сюжетът на “Майкъл Клейтън” е доста интересен, може би защото разказва история, която спокойно може да се случи и в действителност (но е фикция, слава Богу!). Филмът обаче е една идея по-дълъг от необходимото и на моменти дотежава (с други думи, ако ще го гледаш, си вземи големи пуканки и поне 2 бири).
И още две неща, които правят впечатление: Джордж Клуни е поостарял, а режисьорите никога не се сдържат да не дадат hint.
Толкова засега. Другата седмица – Филм Фест.
Ако отменя киното довечера, защото има мач, ok. За всичко останало обаче губи рейтинг точки.
И понеже майка ми е сред редовните читатели на блога – честит 8ми март и прочее банални пожелания. Ужасна си, но те обичам; цъкни тук и слушай, поздравът е специален.
Един коментар в предишното ентри ме подсети за друга любима холандска реклама – тази за Big Bill и Small Bill.
Гледай внимателно и ми кажи, с колко ли пари е заснет спота – никак няма да са много, нали? И все пак, идеята е безценна. За всичко останало – знаеш, MasterCard.
Пускам днес Нова телевизия и що да видя – една от любимате ми реклами вече и в родния ефир (при това, обади ми един агент, от маса време).
Актьорът казва: Now, if there is life, the Dutch will find it.
Българските субтитри казват: Ако има живот, ние ще го открием*.
И откога, извинете, ние сме the Dutch?!
*Цитатът е по памет и не претендира за абсолютна точност.
________________________________________________________________________
GTV пък предлагат да пратиш мартеница по телефона:
“По стар български обичай на 1 март подаряваме мартеница на всички, които обичаме! Така ние им даряваме здраве, щастие и късмет! GTV ти дава възможност да изненадаш тези, които обичаш!
Изпрати им мартеничка, която те ще получат директно на мобилния си телефон! Избери подходящата мартеница и изпрати SMS на номер 2225 с нейния код и мобилния номер, който искаш да я получи!“
Идеално – вместо традиоционна мартеница, такава с смс. Като видиш първия щъркел, не забравяй да си сложиш телефона под някой камък/ да го закачиш на цъфнало дърво и да си пожелаеш нещо. Абе – традиции, какво да ти кажа.
Главата ми цял ден тежи. Вместо да си сложа високи обувки и червило, и да се юрна в социални занимания като шопинг и срещи с приятели, цял ден се мотах из къщи по пижама; дълъг ден, спор няма.
Утре също не съм на работа, но е по-скоро случайно, отколкото заради националния празник. Тържествено си обещавам цял ден да правя смислени неща. Ако искаш да се видим, да обменим мартенички, клюки и ценни мисли за материалния свят и консуматорското общество, обади се и ще измислим нещо.
Иначе днес се сетих за една сутрин отпреди няколко седмици. Напоследък използвам градски транспорт изключително рядко (и не защото съм сноб, а просто защото не ми е удобно). В онази почти пролетна сутрин обаче се озовах в едно автобус 204, за да установя, че превозните средства на градски транспорт са всъщност инкубатор за откачалки. Качваш се в автобуса и вече имаш право да се държиш както си искаш; в което не би имало нищо лошо, ако тези откачалки не навлизаха в личното ти пространство.
Ако обаче си късметлия и успееш да резервираш за себе си толкова място, че да не усещаш нечий дъх във врата си, можеш да си пуснеш музика и да се отдадеш на наблюдения и рефлексии. Точно такива моменти са подходящи да откриеш парче като това и да ти стане готино. Можеш и да си припяваш или да танцуваш – нали ти казах, имаш картбланш да се държиш като откачалка.
Толкова засега от мен; желая ти хубава вечер и весел празник утре!
