ink

Бях си направила регистрация в един блог, към който имам лична и емоционална привързаност; публичен блог, уж отворен за всеки, който иска да драсне нещо.

Регистрирах се там, за да мога да напиша нещо много мъдро и вдъхновено, когато се сетя за нещо много мъдро и вдъхновено. А тези с администраторската парола ми изтриха регистрацията и коментарите.

Което ме навежда на мисълта – с тези лични блогове всеки си налага каквато иска цензура, включително и аз самата, а демокрацията и свободата на словото го духат.

Иначе не им се сърдя на тези, дето ме “изгониха” от блога си – пазят си територията явно; все още не ми е ясно защо го направиха преди да съм написала нещо, но нейсе. Дочух, че не ме харесват, нищо, че не се познаваме (и не искам да ги обиждам, иначе щях да ти споделя как класифицирам подобни постъпки).

Положителния ефект от случката е, че реших да махна модерирането на коментарите тук. В крайна сметка всеки има право на мнението си и аз няма никого да ограничавам (което не значи сега да се юрнеш да пишеш простотии, нали?! Все още мога да трия коментари).

Хайде, бъди свободен.

Прочетох днес едно ентри в един блог и малко ме напуши на смях, но се и позамислих. Та в това ентри авторката* му споделя нуждата си от “Учител, който да бъде до теб и да те води, да ти казва, че всичко ще премине, че това, което виждаш, е истина.”.

И си помислих – да ти казва, че всичко ще е наред и че каквото виждаш е истина, и да ти бърше сълзите може и майка ти (и майките в повечето случаи го правят наистина – слагат си загрижените физиономии и най-безобразно ни лъжат, че всичко щяло да мине; с добро го правят, милите).

Добрият учител от друга страна, особено духовният такъв, не бива да ти казва, че всичко ще мине, или че всичко е истина, а напротив – трябва да те оставя да си минаваш през препятствията, да си получаваш синините и охлузванията и да ти подава ръка, за да станеш накрая, след като си една идея по-пригоден към живота.

Добрият духовен учител е и много деликатен; дава ти различните гледни точки, така че сам да решиш коя посока да хванеш; и тогава хем си получил мъничко помощ, хем си се справил сам.

“Добрият духовен учител” всъщност е абстрактно понятие, защото никога не е един човек; по-скоро всички около теб – всеки в различен момент може да ти е гуру. В тази връзка сърдечно ти благодаря, защото съм сигурна, че поне веднъж си казал/направил нещо, с коетто да си ми бил Учител.

Това мисля аз по въпроса.

*”Автор” е условно понятие, когато се говори за драскане по блогове – затова и използвам “ентри” вместно “текст”; още не мога обаче да намеря подходяща алтернатива, ако някой има предложение, е добре дошъл да сподели.

Харесвам пингвините, симпатяги са.И не мога да рисувам.

Колкото повече говоря тези дни, толкова по-тихо ми става отвътре; много емоции, много нещо. Да не вземеш да се притесниш обаче – всичко това е страшно позитивно.

Влачех си един камък на плещите и после камъкът проговори и си каза каквото имаше да изговаря, не знаех, че и той мене така ме е влачел вързана за врата си, и ме мразел за това. Сега продължавал да ме мрази, но на мене ми е все едно, защото го раздробих от ярост в юмрука си и го изръсих по пътя, след това си изтърсих и джобовете за всеки случай.

После съвсем между другото ми каза “Ама ти знаеш ли тя на какво прилича!” и аз си я представих от снимките – с неоформените й вежди, двойната брадичка, мръсната коса, малките очи, огромните зъби, и все сама се е снимала, все сама, все едно другите ги е страх да подложат обективите на такова нещо… А на мен още тогава ми беше все едно, не можах дори да злорадствам.

Накрая си намерих под пръстена на безименния много малка част от камъка, драскаше ми, пък аз все пак си я пуснах на дъното на чантата, щото много трудно оставям нещо. Тъжни са те – той на минимум сто и двайсет парчета, а тя – момиче-самоснимачка; много са тъжни.

Тук трябваше да има дълъг и описателен текст, но се отказах да го пусна в последния момент – твърде много лична информация, която и без друго няма да разбереш. Ще ти кажа само, че днес ми се случиха 4 неща, чиято вероятност да се случат в реалния живот клони към нула. Бих ги нарекла чудеса, но не бяха точно това, просто бяха чудесни.

“Ядосаният стикер!” е инициатива, която намирам за тъпа по ред причини, като например жалките усилия за сарказъм в текстовете на стикерите, но не с това ще те занимавам.

Ако четеш отляво надясно и отгоре надолу, първо ще прочетеш, че: “Стикерите се продават на производствената им цена и задачата им е да помага за по-зрялото гражданско изрязяване! Ползването на специфичната улична медия не изисква специален бюджет”.

Дотук добре. Скролни още малко надолу: “Тези стикери се разпространяват безплатно благодарение на подкрепата на FAME CARDS, За Града и O3PR. Освен това можете да закупите стикери от Червената Къща.”

Добре де – последно какво? Плащаш ли или ги получаваш безплатно? Или по принцип ги взимаш безплатно, а само Червената къща ги продава и изглежда гадно? Абе я зарежи това със стикерите, казах ти, че е тъпа идея.

Това е новият Nestle Lion – Energy. Не знам на какъв език кофеин се изписва като “kofeina”, но смисълът е ясен. Както се вижа в продуктовата спецификация, шоколадчето всъщност е “Вафла покрита с карамел (29%) и зърнен екструдат (10%), тунквана с какаов кувертюр (42%). Високо съдържание на кофеин.”

Днес (колко удобно!) съм нощна смяна на работа и ще тествам “лъва”. Утре сутрин или ще докладвам за положителното му влияние, или няма да докладвам (което ще значи, че съм заспала и никакъв кофеин няма в шоколада).

При всички случаи ще те държа в течение.

Измъкваш се от совалката. Целият си схванат, протягаш се, целуваш близките си хора и пишеш www.

Ядрената ми интернет зима скоро завърши или пък скоро започва пак; слава Богу, добре познати стари неща се завръщат точно когато си мисля, че ще трябва да започна от самото начало. Този път не просто ще наблюдавам отстрани – ще наблюдавам отстрани как участвам в събитията.

Докато се плъзгах по нищото в открития космос се изгубих и май не успях да се намеря. Сега ще се опра на непроменяните IP адреси и ще се метна в истинската атмосфера – кислород кислород кислород!

От теб се иска само да ме четеш и да коментираш понякога. Ако си послушен, за Коледа ще ти пратя подарък.