ink

Няма начин да си пропуснал очевадното присъствие на Деп в ролята на Аксел точно в този кадър.

Обожавам подобни закачки. Друга прекрасна такава забелязах онзи ден, докато гледах “Мария Антоанета”, който разказва (изненада!) историята на Мария Антоанета с подобаващата стилистика, пищна сценография и чуден саундтрак. Закачката можеш да откриеш в 55-тата минута на филма, но понеже не очаквам да дръпнеш филма моментално, само за да видиш за какво говоря, ти направих снимчица:

Ето така моята Моторола съобщава, че е заредена и мога да дръпна зарядното от контакта, но само ако телефонът е изключен. Когато е включен, думичката за “charging” е правилната “зареждане”. Явно само когато е включен, телефонът ми говори читав български.

Днес се загледах в новата реклама на Шкода Фабия по една от БГ телевизиите. Исках да я изгледам пак, защото нещо ме зачовърка, но не я намерих в нета. Попаднах на холандската версия на рекламката, виж я тук и гледай внимателно – добре де, няма нужда да гледаш внимателно, защото те улесних максимално и ти направих скрийншот:
Това случайно да ти прилича на iPod? Ами да, няма начин да го сбъркаш, а и се появява за достатъчно дълго, че да ти се набие в съзнанието, дори в началото да не зацепиш какво точно си видял.

Не се вижда ясно, но iPod-ът май е от 20 гигабайтовите, онези с не-цветен дисплей (не е и черно-бял, може би синкаво-бял?!), които вече не са в продажба? Т.е. внушението е, че ако караш Фабия хем си готин/ лайфстайл, хем не точно. Ок, Шкода не е Мерцедес все пак, но твърдо вярвам, че всяка реклама трябва да показва продукта като най-готиния такъв – какъв е иначе смисъла да рекламираш нещо, като казваш на потенциалните си клиенти, че твоят продукт е як, ама има и по-яки? Честно, Шкода, можехте да си спестите разходите за тази реклама.

+ Какво ли биха казали Apple по въпроса?

Докато говоря с Юнуз, който е нейде из Лондон и псуваме ужасния първи сняг, се чувствам извън пространството и времето. Заради сбъркания ми режим ще да е, но може би не само.

Разменям смс-и, мейли и всякакви други съобщения до безобразни точки на света, а онзи, който работи през 2 преки, не намира време да вдигне телефона.

Освен всичко – много холандски дизайн, много холандска носталгия и няколко снимки от София, за да спазя дадено обещание; не знам дали забеляза, но тази година есента в нашия град трая само ден; миналата година имахме дълга и слънчева есен.

Снощи сънувах калинки, както и че се маскирам като калинка за Хелоуин. Сутринта Неда ми подари запалка с калинка.

Coincidence or simply disturbing?

Тази вечер гледахме “Чудовища ООД” – един от пропуснатите детски филми, и също един от добрите (за разлика от бозавия и порядъчно гнусен “Рататуй“).

За разлика от повечето си себеподобни, “Чудовища ООД” е много повече за деца и много по-малко за възрастни. Смешен е по оня начин, по който тригодишните се превиват от смях (и няма нищо общо с “Шрек”, “Търсенето на Немо” или “История с акули” – никакъв поп арт и никакви дискретни ебавки) и точно затова е много мил.

Като онова момче, с което ми е смешно и леко, даже когато забрави да си плати телефона и за малко ме изправя на нокти; така или иначе всички подобни глупости съм му простила предварително.

+ Онзи ден в един блог попаднах на нещо изключително забавно и филмово. Няма да го напиша, защото притежателят на въпросния блог би се почувствал изключително тъп(о) заради тънкия начин, по който са се надсмели над него на собствената му територия. С блоговете и коментарите много трябва да се внимава.

Неотдавна аз и вярната ми Nokia 6020 се разделихме; макар винаги да е била чудесен телефон, дойде време да се upgrade-на малко, затова Nokia-та замина при един колега за тест драйв.

Преди да му я дам, трябваше да изчистя от паметта цяла една връзка под формата на смс-и. Препрочетох ги, изплаках си каквото имах останало от тая любов и ги затрих до един.

След това, цъкайки напосоки, попаднах в папката темплейти за съобщения и между “Meeting is cancelled” и “I’ll be _ minutes late” мярнах “I love you too”.

Ако наистина обичаш някого, мисля си, правиш гигантски неща от любов, като например да прелетиш цял един континент, за да го видиш за малко; на фона на това усилието да напишеш “Обичам те” собственоръчно, без copy-paste, изглежда миниатюрно. Така и трябва. Другото е любов-полуфабрикат.

Благодаря ти, Nokia, но предпочитам моите си “Обичам те” автентични.

Пиковият момент на деня ми е розовата значка с надпис “Внимание, нимфоманка” на румънски, специален подарък от Букурещ, и чичкото, който звъни в офиса на всеки 60 секунди, за да получи каквото иска. Попада ту на мен, ту на някой друг колега и научава имената ни. При един от последните разговори вече се смея на глас в слушалката, а той констатира, че ми е забавно и спира да се обажда.

И докато един от близките ми хора буквално си проспива живота и така ме съсипва, други не спят, а се се женят за джуджета – 2 дни преди Коледа (а Коледа, знаеш, е супер специален празник), мила дружка ще каже “Да” на възлюбления си, който макар и нисък, я обича много (надявам се). Или пък ще има сватба, защото такъв е естествения ход на събитията. Мамка му, мисля си докато обработвам информацията, влизаме във възрастта, в която приятелките ни се омъжват, а ние оставаме стари моми. Естествен ход на събитията, нали не си забравил.

Този път няма да съм кума или шаферка и леко се разочаровам, но то е само заради егото. Въпреки това си мисля за малката черна рокля, която ще нося, за Светла, която прави невероятни покани за сватби на ръка и за подаръка. Знаеш, не мога да подаря сервиз, микровълнова или маса за гладене – просто не съм такава. Докато се чудя какво да е, попадам на ето тази статия и макар да ми се ще да й придам по-голямо значение, не успявам, защото ми хрумва Идеята – ще им подаря домейни и имейл адреси за бъдещите им деца полу-джуджета. Ще регистрирам имейли и за собствените си деца – не искам възможностите Gmail-ски да се изчерпят, докато им дойде времето на моите прекрасни отрочета. Бързай и ти, че по-готините адреси вече са заети.

И така, някой да има хубав домейн за продан?

Вчера докато бързах да хвана трамвая, почти не нахълтах в този на снимките горе. Той, оказа се после, тотално не върви по линията на 12 или 2, които много ми трябваха в този момент, а просто си стои там и рекламира Форд.

В това няма нищо лошо, разбира се, но да рекламираш кола с трамвай?! Едно са стикерите по трамваите, съвсем друго е да метнеш колата върху трамвая. Слоугънът на кампанията е “Искам го”, обаче е малко неясен – какво точно искаш? Предлагам по-конкретните “Купете си Форд и все така ще се возите на трамвай!” или “Дори и нашите коли се возят на трамвая” и нека там криейтива да реши – така де, нека знаят хората кво искат.

И в същото време на друго място трамваите също се използват за реклама, но по един малко по-смислен начин.