ink

Добре, че е Владо да сподели, че днес било Blog Day, иначе щях да пропусна това събитие.

По-долу следват моите 5, подредени безразборно. Добре, че трябва да избера само 5, защото агрегаторът ми съдържа стотици блогове, които преглеждам колкото мога по-често. Дано няма засегнати от селекцията.

WeirdBox – очарователен блог с интересни перспективи за живота, дъжда и сърцата (но не като анатомични органи, а като преследвачи).

Same old brand new me – единственото място, на което можеш да прочетеш изречението “Shannon Gerard прави неща, от които ти става тихо.” И на мен ми става тихо.

Bighead - мястото, където червилото, кафето и политиката получават дължимото си, а между това се вмъкват какви ли не интересни неща.

Metaend - нали не помисли, че ще забравя да върна жеста? Владо винаги съобщава техно-джаджи новини, понякога бирени истории, а понякога го прецаквам с един билет за мач… Извинявай, Владо, не беше нарочно!

И последно – detskazakuska, което не е точно блог, но е безотказен източник на вдъхновение и усмивки. Отварям го винаги, когато някой ми каже, че съм зла кучка, и вече не ми се реве, а отворен без повод предизвиква пристъпи на кикотене.

С оглед на коментарите, които получих за играта с наградa, реших леко да променя условията за наградата. Все пак ще изтегля спечелилия със жребий, и в него ще участват дори и тези, които не са познали какъв е предметът на картинката – в крайна сметка целта беше да привлека читателска аудитория, което като че ли се получи.

Ето сега пускам всички задържани коментари, а името на победителя – утре.

По едно време много често с приятелки се приканвахме към по-сериозно отношение и издържливост с думите “Дръж се мъжки – пикай права!”. Вече не помня как се роди въпросния израз, нито каква е била най-точната му употреба, но пък днес попаднах на продукт, който може да облече израза в дела. Кликни тук, за да видиш за какво говоря.

Много искам да имам много читатели. Не бе, ебавам се – искам малко, но готини. Или по-добре – много и готини. Затова ще се опитам да приложа евтин рекламен подход с цел привличане на вниманието: игра с награда.

Наградата е малка по размери, но е весела и hand-made – не очаквай да ти подаря iPhone или уикенд за двама в Банско (грубо използване на ключови думи за привличане на още повече читатели). Затова пък и въпросът не изисква познания по ядрена физика.

По същество: ако искаш да спечелиш, трябва да ми кажеш какво е това на картинката по-долу. За да се класираш, напиши отговора си като коментар и после изчакай до 01-09-2007. Тогава ще публилкувам наведнъж всички коменари по темата (за да има fair play, нали) и ще стане ясно дали някой е познал.

Наградата ще отиде при първия, дал верен отговор; няма смисъл от лотариен принцип, защото така или иначе мога да те излъжа както си искам. Ако пък никой не познае за какво служи предметът на картинката, ще спечели този с най-креативен отговор, а критериите за креативност ще са изцяло субективни, защото това си е моят блог и ще си правя каквото поискам.

Хайде стига толкова приказки. Гледай картинката и отговаряй.

Когато пускаш на пазара нов продукт, е важно да избереш готино име за продукта. Това, както се убедих неотдавна, хич не е лесна работа.

Ето тук можеш да видиш едно от по-готините имена (за съжаление не е измислено от мен). Прочети го няколко пъти, моля те, и поцъкай с език в знак на възхищение – *толкова* свежите идеи напоследък са почти на изчезване.

Върнах се и знам, че съм ти липвала. Обещавам следващия път да те взема със себе си, а сега само ще разказвам.

Варна и пътят до Варна
Този път нямам време да разглеждам града, а нямам и желание – Варна е поредната бетонна площадка по морето, плажовете са мръсни, цените – неприлично високи и местните говорят на ебаси диалекта. Най-често срещаните думи в града са real и estate.

Пътуването до там обаче е повече от поносимо – за 25 лв Етап Адрес те превозват от София с чисти автобуси с климатик и усмихната стюардеса ти сервира студен Туборг по левче бутилката. Какво повече да искаш от едно пътуване?! (Признавам, че филмовият избор на борда си е направо гаден – Ван Хелсинг, ЕйсВентура и някакъв каубойски филм, но ако си достатъчно изморен просто не ти пука за такива неща).

В Търново се спира за почивка до заведението с най-мръсната тоалетна в света (тази от Трейнспотинг пасти да яде, честно), но няма как да се мине без това предвид рекрасния студен Туборг, който споменах по-горе. Оттам нататък следват много завои, малко магистрала и пренебрежим Ван Хелсинг. Вечерта разбирам от новините, че в морето на Варна има фекални води. Направо супер, явно няма да се ходи на плаж.

Концертът
… на Бебел Жилберто не е особено готин като концерт. Музиката е яка по начина, по който е яка докато я слушаш на път за работа, но няма почти никаква атмосфера – всички просто си седят и слушат. Тъпа работа.

Докато си танцувам права, лелката зад мен ме тупа по рамото и на местен диалект ми казва “Айде седни вече да си починеш”. Това да не ти е концерт на Софийска филдхармония бе, лелче! Тук ако си истински фен, танцуваш. Лелята е много настоятелна всъщност, а и на мен ми става неудобно само аз и още няколко човека от публиката да стърчим и да си танцуваме, затова сядам и правя малко снимки, всички от които – размазани, въпреки статива, който носех. Затова сори, но забрави за обещаните снимки – няма да има такива.

Самата Бебел е страшно енергична и непрекъснато прави жестове, с които по думите й “благославя” публиката. Говори доста като за концерт и на много езици и пее разтапящо. Изненадва се, когато публиката отказва да танцува. Търси извинение за това. Като че ли не е сигурна как да реагира и да разчита такава скованост. Дава най-доброто според ситуацията, просто ситуацията обаче не предразполага към кой-знае-колко.

Морето
… над Варна е мръсно. Толкова мръсно, че посмях да вляза само веднъж, колкото да не ме е яд, че съм отишла в Рим и не съм видяла Папата. През септември не ме търси по българското черноморие, поне не на север.

Лятото
… е към края си – побързай да хванеш каквито летни радости си пропуснал досега и не забравяй да се обадиш на приятели.

Представи си следната ситуация: прибираш се изморен след работа, имаш нужда от питие и слагаш бутилка приятно бяло вино в камерата с идеята да я извадиш охладена десетина минути по-късно.

Онзи ден се мотаехме с Неда из една книжарница и едновременно се втурнахме към рафта с детски книги – едно издание за невръстни младежи предизвика у нас реакция тип “Ебаси!” с последвало “Бах мааму”, което градира до “Е няма такъв филм просто, хахаха”.

Вниманието ни беше привлечено от книжка тип ‘популярна детска’. Отдалеч заглавието на книжката ни заприлича на “Хари Потър”, макар юбер смешната корица и грозноватия шрифт да ни се сториха меко казано странни. Когато се приближихме обаче стана ясно, че иде реч не за смотания британски недораслек с очила-ленънки, а за друг вълшебник и домашния му любимец – малкия Хари и кучето му Потър.

Авторът, Валентин Постников, определено има, хм, новаторски и креативен подход към детските книжки – след Антарктида, Марс и Луната, запраща Моливко и Сръчко в… средновековна България. Не мога, а и не искам дори да си помисля какви ли приключения им се случват там, честно.

А иначе това с малкия Хари и кучето Потър си е добър маркетингов подход – привлича вниманието като стой-та-гледай. Всъщност не бих се учудила, ако фалшивия Хари наистина слуша музика от почти истински iPod, тренира куидич с маратонки Пмуа или Адибас и разпуска като играе на POP Station-а си. Така де – ако е гарга, рошава да е. Въпреки това обаче не можах да прежаля 6.50, за да разбера дали е така наистина. Ако някой я купи, нека да докладва.

Вчера срещнах на улицата моя позната, която живее в Щатите. Всъщност почти се подминахме на улицата, не знам по какви причини.

Това не е много добър пример, защото с момичето от горния диалог сме случайни познати, всъщност виждали сме се само няколко пъти по масови мероприятия. Напоследък обаче това се случва и с близки хора – пишем някакви неща, четем се, после се срещаме на някоя улица и не успяваме да си се зарадваме. Това е, защото въпросът “Как си” се е превърнал в механично питане, а отговорът не ни интересува, защото вече го знаем.

Тъжен е тоя свят.