Станах неволен свидетел на случката, докато кротко пушех на терасата. За съжаление не можах да запечатам повече кадри от този пътно-транспортен феномен, тъй като събитията се развиха твърде бързо – шофьорската книжка на водача с така модния за сезона тен явно беше в изправност и не се наложи по-подробна проверка.
Днес обаче попаднах на Зохо – чудесен офис пакет онлайн, плюс няколко готини приложения, които Microsoft office не предлага. Освен всичко, регистрацията ми отне по-малко от минута и не ми поиска никакви излишни данни и с това определено печелят бонус точки.
Още не съм разцъкала всички опции, които Зохо предлага, но и това ще стане, нека само се вдигнат летните жеги и заминат нанякъде.
Сметката ми е ПроКредитБанк и използвам и интернет банкирането им, но за съжаление информацията там се актуализира с няколко дни закъснение, затова реших да се обадя на телефона им за обслужване на клиенти, като в интерес на истината не очаквах някой да вдигне – не и по това време на нощта. Обаче вдигнаха.
Обслужи ме съненият Димитър, който много бързо се събуди и се мобилизира, защото явно съм звучала притеснено. Та Димитър, чиято фамилия за съжаление не запомних (а ме е яд, защото много искам да го похваля подобаващо), провери всичките ми данни преди да ми даде каквато и да е информация относно сметката, след това гледа каквото и гледа и накрая чистосърдечно си призна, че не знае откъде идва проблемът с липсващата сума. Увери ме, че няма начин парите просто да изчезнат, каза ми кога ще се ъпдейтне информацията в страницата ми за интернет банкиране и ме посъветва ако след ъпдейта липсващите пари не се появят, да отида в най-близкия клон на банката за по-щателна проверка. После съвсем между другото ми рекламира плюсовете на телефонното им банкиране и ме посъветва да се регистрирам за услугата, при това съвсем безплатно.
Факт е, че проблемът ми остана нерешен, но пък останах спокойна заради факта, че в моята банка денонощно има някой, който да бди над нещастните ми левчета и да ме успокои, ако се притеснявам за нещо. Факт е също, че никога, ама никога не съм била обслужвана лошо от служителите на ПроКредит. Смея да твърдя, всъщност, че това е компанията с най-добро обслужване в България, без значение дали си корпоративен клиент, опериращ с огромни суми, или като мен използваш младежка разплащателна картова сметка и банката не печели от теб и стотинка.
Би трябвало повече фирми у нас да се поучат от ПроКредит и да ъпдейтнат начина за обслужване на клиентите си, защото това е възможно най-безплатния и един от най-ефективните начини за реклама и маркетинг. С това си обслужване ПроКредит със сигурност могат да разчитат на word-of-mouth маркетинга, а моята уста е голяма.
Днес обаче трябваше да се срещна с Олег, собственика на първия снукър клуб у нас. От Олег трябваше да получа малко конкретна информация за една служебна задачка, обаче освен сухите факти, които ми даде, той успя да ме надъха и да ме запали да опитам (рядко се среща човек, който да говори за нещо толкова тихо и спокойно, и същевременно да го “обвиниш” в голяма любов към говореното нещо). Сега остава да преодолея и ненавистта си към Студентски град, където се намира клуба, и току-виж съм станала някоя нова БГ снукър надежда (ако си любопитен защо не опитах още днес – имаше турнир; идеално извинение).
Ако и ти си фен, бързо се мятай на първия автобус/автомобил/велосипед (не, шегувам се – не ходи до Студентски с колелото, моля те – ще те блъснат някъде по пътя) и се понасяй към този така колоритен квартал. После с помощта на карта и интуиция намираш клуб Fire и го заобикаляш, и voila – Oleysnooker Club! Ако ми позволиш да парафразирам една позната реклам, the fun starts there. Пожелавам ти Олег да е там, за да те надъха лично – много е добър в това, да знаеш.
Сигурна съм, че горното изречение ще породи куп недоразумения, но ще поема риска и ако се налага, ще обяснявам. Ако си любопитен коя е песента, пиши ми и ще ти дам хинт. Любопитството по отношение на друго не е здравословно и не би било задоволено.
Обичам лятото в разгара му.
