ink

Само преди седмица в главата ми нахлу почти същата идея, и ако Киро Кинаджията не се беше намесил драстично, щях да реализирам идеята като курсов проект (и вероятно щеше да изглежда като плагиатство, ако някой от университета ми се интересуваше какво се случва в рекламния свят).

Та мисълта ми е, че идеите (и не само добрите идеи) наистина могат да се случват едновременно в различни краища на света. Много яко.

Неведнъж съм казвала, че ако някога спечеля конкурс за красота, ще декларирам, че се боря за световен мир. Слава Богу, нямам шансове някога да спечеля конкурс за красота.

Онзи ден пък на майтап казах, че ще се боря за световен мир играейки покер и в контекста на онзиденшния разговор наистина звучеше разумно. Сега си звучи ок и без въпросния контекст – виж само какво правят ПокерСтарс. Браво, момчета, похвално.

Wow. Само това мога да кажа наистина. За да се възхитиш и ти, цъкни тук: ЦЪК!

Via

Днес малко дизайн.

Има и български блогове по темата, които трябва да са ок, но едва ли ще видим там дизайн на тапети или възглавнички и разни прекрасни, но безсмислени неща и джаджи; много са прагматични тези, все едно говорят за висша математика.

Има и други блогове, които са много по-готини и говорят за всичко в дизайна.

Има и компании, които произвеждат неща, за които да говорят дизайн-блоговете и към които после обикновените тъпаци като мен да линкват.

И съвсем офтопик: ето как се материализира времето.

Преди време, но точно навреме попаднах на този клип и май почти се разревах, а после сънувах глупости и пак почти се разревах, но това с реването е за момиченца, а аз съм кораво копеле; важното е, ние тук си нямаме дни, в които всички се обличат в оранжево и излизат на улиците и пият бира танцуват смеят се гледат фойерверки прибират се сутринта с някой от неспиралите влакове и карат велосипеди докато сортират махмурлийски снимки пред компютрите и слушат Норман…

Да, нямаме си. Пфуй.

Това изглежда като забавна игра за деца и за възрастни. Добре де, за японски деца и възрастни.

Честно, не знам тези как ще пробият на европейския пазар.

Днес се заседях повечко пред телевизора, наваксвайки с латино-американските сериали, Шоуто на Слави и рекламите. В Шоуто на гости беше Мартин Карбовски – мамка му, не мога да реша този тип дали ме кефи или ужасно много ме дразни, но не за това ми е думата.

Гледах една от новите реклами с Любо – тази със секси съседката. Харесвам всички реклами с Любо и тъщата, но ме мъчат два въпроса: защо след като вече видяхме Любо като супер герой, сега ни го пробутват като добронамерен, но тромав и непохватен домакин? По отделно серийките реклами са супер, обаче като последователни елементи на една и съща кампания, нещата нещо не ми се връзват.

И още: защо в рекламата със съседката Любо носи тишърт с надпис ABBA? Скрита реклама? Препратка към рекламите на “Златно чудо”, в които Азис носи тениски на UB Jeans? Или може би някой е решил, че освен непохватен, героят трябва да е и старомоден и го показва така? Нямам представа, но определено дразни.

Та това за днес. Излях си санитарния минимум злоба

Ето това (кликни върху снимката за по-голямо изображение) видях тази сутрин при опит да стигна до системата за виртуално обучение на НБУ. И това след няколкодневен тийм билдинг, на който непрекъснато слушах колко трябва да съм горда, че уча точно в този университет.

Изводът ми в случая може да е само един: в НБУ не само учат неграмотни хора; там работят такива, а аз плащам безобразни суми, за да бъда учена и обслужвана от тях.

На кандидат-студентите – успех, и на НБУ кампанията почва скоро, нали.