ink

Тези дни все се случва така, че вечерям навън и ми се налага да общувам с така презряната от мен група на сервитьорките-пепеляшки. Игнорирам ги доколкото мога, цъкам с език и се надявам нивото на обслужващия персонал у нас някой ден да се променят.

Някои от тези пепеляшки обаче откровено ме забавляват с глупостта си.

Вчера вечер пих по бира с приятелка в Дивака. Сервитьорката беше едно от онези типични момичета, които вярват, че ей-толкова им остава да се отърват от сервитьорството и да завладеят света, но аз капризничих много и се държах безпричинно лошо, затова ми мина през ума да оставя доста приличен бакшиш. Сметката беше 14.70, оставих банкнота от 20, а сервитьорката ми върна 5 кинта, благодари ми и отиде да бърше някаква маса.

Какво намирам за толкова забавно ли? Ами че тя сама реши да си вземе 30 стотинки бакшиш и дори не разбра, че ако ми беше върнала стотинките точно, щеше да забърше по-голям бакшиш. Честността, мили деца, винаги се възнаграждава.

А иначе – да не чувам и дума за това, че съм сноб. Не ми пука.

На всичките си 7 редовни читатели официално се извинявам, че миналата седмица така зачезнах. Причината е, че получих леко повишение в работата си и трябваше да мина през няколко обучения – 3 поредни дни примерно ми плащаха, за да играя покер онлайн и офлайн (никога не играйте покер с мен – губя, губя, губя, пък после взема, че обера всички чипове… Късметът на начинаещия, I guess). След това – обучение по мениджмънт. Blah; I’m now officially brainwashed.

Сега по същество: Рем Коолхаас за архитектурата и урбанизма (натъртвам: Коолхаас, а не Куулхас). Никога не бях гледала на нещата от този аспект, но има резон: “Architecture tries to define, tries to limit, tries to exclude other possibilities”. Уау.

И още: Хората днес като че ли не комуникират достатъчно, но им се иска и търсят нови и нови начини, или както в този случай – търсят нови приложения на стари комуникационни канали.

Наскоро потърсих сайта на руските авиолинии Арофлот, за да покажа на мой познат, че логото им не е променяно, хм, доста отдавна. За съжаление навсякъде по сайта логото е мъничко и не блести в пълната си прелест, но пък попаднах на секцията “Songs about Aeroflot” – оказва се, че преди време компанията е обявила конкурс за написване на песен, която да стане символ на Аерофлот.

Заглавията са просто трогателни – “You are with me, Aeroflot!”, “Your friend Aeroflot”, “Wings of our motherland – Aeroflot” и прочее до 6, колкото са общо песните. За съжаление песните могат да се слушат само през руската версия на сайта, но вие сте умни и ще се оправите, нали. Ако говорите руски – още по-добре, текстовете на песните са просто покъртителни – “Авторитетный, экономичный, ро-родной российский Аэрофлот, ля-ля-ля…” Търсен ефект или не, смешните мелодийки остават в главата и май ти се ще да си ги пуснеш още по веднъж. България Еър, спите ли? Така се гради корпоративен имидж!

П.П. А логото на Аерфлот явно си им върши работа и не дразни клиентите им.

Миранда Джулай е новият ми любим артист. Спечели ме със сайта-промоция на новата й книга и също защото е готина.

Това е сайтът на ресторант “Добро”. В менюто (на сайта, не на ресторанта) има и секция “Карта”, обаче от “Добро” имат интересна визия за картографията.

Искрено се надявам това да е майтап, но дори и да е – на кой по дяволите му е хрумнала брилянтната идея, че така ще привлекат тълпа гладни клиенти?!

Иначе в новото “Добро” имат доста приличен суши бар, обаче няма да ви кажа къде е – придържам се към фирмената политика, нали.

Update: Пламен направи пряко включване, че картата е флашче и се отваря с ИЕ. Сори, че така ги наредих, ама да си оправят сайта и за другите браузъри ебаси.

iPhone? Какъв iPhone? Искам това!

И докато сме още на темата – напоследък наистина по магарешки искам ябълковия телефон. Най-вероятно няма да си го купя, но това не ми пречи да си го искам.
Тук можете да гледате представянето на iPhone. Честно казано от всичко, което видях, най-много ме впечатли начинът, по който Стийв Джобс произнася думата “software”; чак когато я използва за трети път, загрях коя дума всъщност казва и честно казано този път си мисля, че проблемът е в моя телевизор.

Тази вечер в офиса няма много работа и вследствие на това: един колега играе тенис онлайн; един пише курсова работа (не е ли рано бе, зубър!); двама гледат клипчета в Ю Тюб (ама е готино на кирилица, нали), един излиза да пуши на всеки 10 минути (съвсем безотговоро спрямо белите му дробове) и две колеги наистина работят (за справка – “колежка” е неправилна форма). Стига толкова скоби.

Аз не спадам към нито една от горните групи, но намирам момента идеален за блоггинг (please please please boss, don’t read that, i love my job).

- Точка първа (т. 1)от дневния ред: да помисля дали “блоггинг” не изглежда мега тъпо на кирилица.

- Точка втора от същия ред: да препоръчам тези полезни насоки за всеки, който иска да се набута в рекламния бизнес. Абсолютно задължителни са.

- Точка трета: изводът от размишленията по точка първа е, че Е мега тъпо, но ако го променя, оставам без т. 1.

- Точка четвърта: много обичам повечето холандски неща. Например езика. И това. И холандската креативна мисъл (с такъв сайт как да не ги наемеш да ти направят това-онова за твоя си сайт?! ).

Това е. Сега ще приложа правилото “Look busy” на практика и ще напиша нещо на гръцката клавиатура, ей така за фън.
Μι φθν ε, ναιστινα. Προστο τρογατελνο.

Да, все още искам това устройство.

Ровейки линкове по друг повод, случайно или не попаднах на iliketotallyloveit – сайт с рекламно съдържание, генерирано от крайните портебители (или както там се казва на български consumer generated contents).

Супер опция за реклама, чието най-голямо предимство е, че не изисква никакъв ангажимент от рекламодателя, освен да произведе продукт или да предложи услуга.

Така никой не е застрахован от кофти ревю на продукта си, но пък аз не бих оплюла нещо на сайт с името I Like Totally Love It.