ink

Случвало ли ви се е да отваряте спам съобщения? Добре де – знам, че сте разумни и не правите глупости.
Аз обаче го правя, но само в офиса. Не питайте – тежко е за обяснение.
Мисълта ми е друга – в спама понякога има истински бисери, като например този по-долу:

From: Zinoida<ovjccdpddj@alfaros.com>
To: <xxx@xxx.com>
Sent: Monday, March 30, 2007 7:40 AM
Subject: Гражданства Болгарии

Юридическая помощъ в оформлении гражданства Европейского союза (Болгарского гражданство), вне зависимости от вашей националъности и страны проживания.

Граждани Болгарии имеют право на безвизовые поездки по Европе, Великобритании, ЮАР, Израиль, Япония и др., а также упрощеный визовый режим по всему миру.

PS Имеются специалъные предложения.

По всем вопросам: Bulg2007@yandex.ru

ICQ: 400713962

В превод текстът гласи следното:

“Юридическа помощ при оформянето на гражданство в Европейския съюз (Българско гражданство), независимо от вашата националност и страна на пребиваване.

Българските граждани имат право на безвизови пътувания в Европа, Великобритания, ЮАР, Израел, Япония и др., а също така и облекчен визов режим за целия свят.

ПП Има и специални предложения.

За всички въпроси: Bulg2007@yandex.ru
ICQ: 400713962″

Ето че се разкриват неподозирани аспекти на присъединяването ни към Европейския съюз. Удивително, просто удивително. Социален феномен.

Обожавам свойството на езика да се променя непрекъснато и да бъде забавен. Обожавам и нови думички, особено когато са смислени и се използват по предназначение.Любимата ми нова дума е webisode/уепизод. На български още не е добила широка употреба, но се надявам и това да стане скоро.

Винаги съм казвала, че българската реклама не струва. Струва ми се, че малкото попадения в нея са или адаптирани чужди реклами, или са правени от чужди екипи, или са се получили съвсем случайно.И всичко това започва още от университета – в БГ реално няма кой да ни научи на реклама. Ето тук има пример за работата на студент, комуто преподава едно от “светилата” на родната рекламна индустрия, Христо Кафтанджиев. Няма да коментирам самите реклами, защото студентката ми се пада нещо като дружка, а и – сигурна съм – всеки от вас може да си направи изводите. Колегите на тази ми дружка са аплодирали бурно работата, а преподавателят я е взел, за да я показва на конференция – т.е. оценена е високо.

Много е тъжно, че тези студенти по ПР още в първи курс са научени, че рекламата и връзките с обществеността нямат нищо общо и че няма значение дали владееш дадена теория, стига да си наясно как става практиката (не, дори и да искам не мога да обясня последното, просто цитирам). Още по-тъжно е, че ако остана да работя в БГ, след няколко години ще трябва да деля пазара на работна ръка с точно тези хора.

Добрата новина е, че с този пример вярата ми в НБУ до известна степен се върна; не се притеснявай, временно е и ще ми мине още във вторник.

Тази социална реклама, създадена е от неизвестен нам рекламен гений, явно има за цел да осветли младежта по въпроса кое днес е модерно, и кое – не, както и да ги предпази от покъртителната заплаха на наркотиците.

Внушението на образите е толкова силно, че леката правописна грешка на копирайтъра остава някак незабелязана и не дразни; спринцовката и хапчетата са решени в ярки и контрастни цветове, може би за да се създаде у зрителя чувството на безпокойство, че наркотиците са вредни (или че нещо не е наред с рекламата?!). Доминиращи са кутията с надпис MariHuana (H-то е главно, за да направи впечатление на всички профани, които пишат неправилното marijuana) и листото марихуана и е възможно адресатът на рекламата да си помисли, че марихуаната се инжектира примерно; това не е така, но всички знаете -днес марихуана, утре – хероин венозно. Вярно, концепцията е рязка, но така и трябва – наркотиците са зло, а и най-вече – не са модерни! А ако нещо не е модерно, няма смисъл да го опитваме, важното е да сме мейнстрийм.

Това съобщение достига до вас с любезното съдействие на Павел. В оригинал можеш да видиш рекламата тук.

Не бях ходила в Националната галерия за чуждестранно изкуство много време и бях забравила, че подът там скърца много неприятно.
Причината да мина от там днес беше ето тази изложба. Макар да предпочитам британския пред скандинавския дизайн, не мога да отрека, че последният притежава за мен особения, хладен чар на нещо твърде далече от мен, за да искам да го притежавам.Експозицията не е голяма, пространството, на което се простира – също, и на пръв поглед изглежда скалъпена съвсем набързо, но идеята сама по себе си я бива – струва ми се, че ако по-често се фокусирахме върху продуктите на красиви умове (а повечето експонати намирам именно за такива продукти), светът щеше да е по-добро място. Можете ли да повярвате, че събрах тази информация в едно единствено мъгляво изречение?!

Освен всичко, от изложбата разбрах, че Carlsberg произвеждат (по-скоро бутилират) минерална вода. Впоследствие се оказа пък, че Pepsi, Schweppes & Dr Pepper също са техни марки. Това последното си звучи направо като градска легенда, но човек никога не знае.

Времената се израждат (което не е непременно лошо) и за да привлечеш вниманието, ти трябва нещо ново и невиждано. Ето го – в касовата бележка от столично заведение. Подозираме обаче, че е единствено рекламен трик – млякото наистина го донесе една кака, но остави чашите и си отиде. И това ми било обслужване!

Ами… споменах, че може и да се върна, и ето – върнах се. Толкова много има за разказване, че нищо няма да разказвам.Като за добре дошли – торти някакви самотни. Може Супермен да си е поръчал торта, а после спешно да е хукнал да гаси пожар в Австралия. Или сервитьорката се е изгаврила. Или… еми това е, нямам други предложения.