ink

Мадуродам е парк в Хага, в който се намират макети на най-големите забележителности в Холандия в мащаб 1:25. Според личното ми мнение, a must-see place. Препоръчвам посещаването му в слънчев ден – паркът е открит и е леко неприятно ако е студено и вали /а това – изненада! – се случва доста често в Холандия/.

Миниатюрният град е основан през 1952 година с две основни функции – да набира средства за изграждането и подръжката на Холандския студентски санаториум в Ларен и да служи като паметник на Джордж Мадуро, който дава и името на парка. Джордж Мадуро пък умира млад в концентрационен лагер, докато изпълнява дълга си по време на втората световна война и родителите му решават вместо да издигат конвенционален паметник, да дарят средства за изграждането на Мадуродам. Срещат се с г-н Боон-фан дер Старп, член на Дружеството за подкрепа на Холандския студенстки санаториум и хоп – всичко е уредено. Кметът на Хага урежда въпроса със земята, архитектът Ян Бума прави проект на градчето, студенти от техническия университет в Делфт разчистват терена и на 2 юли 1952 г. Мадуродам отваря врати за посетители.
Първият кмет на града е кралица Беатрикс, която по онова време още е тинейджър и много-много не я е еня за кралските дела. През 1980-та обаче наследява трона и се отказва от кметския си пост. Оттогава кметът се избира от младежкия общински съвет, в който участват 25 ученика от училища в района.
Дълго време паркът не е променян, но през 1996 е леко реконструиран и разширен, като са добавени второ пристанище и още няколко ключови забележителности като например моста Еразсмус в Ротердам.
Озеленяването на Мадуродам също е мащабирано, а детайлите са безобразно много и точни, няма да се впускам в подробности.

Паркът е отворен през цялата година, а входният билет струва 12.50 Евро за възрастни. Повече – тук.

Холандия е малка страна с голям проблем с пространството. Не достига. Затова холандците са уникални в способността си да го оползотворяват максимално. Наскоро ви обърнах внимание на билбордовете в парка Мадуродам, а сега давам още един пример за интересно рекламно пространство.

Някои от дрехите ми са направени от радост и удоволствие, други са прани с любов, а иначе не възразявам и срещу естествените материи и “Ариел”.

Онзи ден най-накрая намерих време да си дръпна всичката поща през Outlook Express. На типовете от Gmail явно не им хареса идеята, защото по средата на дърпането получих горното съобщение. Чудя се да им се сърдя ли или да се зарадвам, че следят стриктно да няма нарушения… Сигурно са прави, и сигурно го правят за мое добро, но беше много изнервящо, че нямах мейл 24 часа.

Тениски с дълъг ръкав от 100% памук.

Тениските Diesel са по 8.50, а тези Billabong – по 13.50. Иначе са едни и същи, но щампата на вторите явно се прави по-трудно. Може да е и защото са двуцветни. Купувайте, купувайте – от доказан производител са все пак.

Най-накрая намерих вариант да се сдобия с албум на Пятницца. Слушам ги непрекъснато, откакто Чочо прати няколко парчета на Неда, а Неда ги прати на мен. Любима група.
Ок, сега трябва само да се сдобия с малко рубли и да поръчам. Трябва и да си измоля да доставят до Холандия. Не може да е чак толкова трудно.

Това е мястото за вашата реклама. Миниатюрните билбордове по улиците на Madurodam**. Най-горният билборд е реклама на Държавната лотария на Холандия. Допреди 2 седмици джакпотът беше 12 милиона евро – т.е. рекламите се актуализират навременно.
Респект пред мозъка, открил още малко място за реклама.

* Всеки, открил скритото мащабно послание, както и двете игри на думи в този пост, получава лично награда от автора, т.е. мен. Even kijken hoe slim jullie zijn.

** За Мадуродам ще има отделен пост. Скоро.