София е обхваната от нова мода в намаленията. Лично аз не виждам никакъв смисъл в свалянето на 32 или 84 процента от дадена цена, но е факт, че тези надписи определено привличат вниманието.
Накратко за ваканцията ми: Варна е все така мръсна и противна, каквато винаги е била. Скъпо е, а в усилията си да се държат максимално лошо сервитьорките достигат до висотите на въображението си. Местните хора са сноби в най-лошия смисъл на думата, плажът е мръсен, водата – още повече, навсякъде има чалга в големи количества; с две думи скоро – няма да стъпя там.Добрата новина е, че документите ми се намериха. Междувременно ми трябваше някаво удостоверение от общината, откъдето ми отказаха да ми го издадат със задграничен паспорт, не бил легитимен документ. Според ал. 1 на чл. 13 от Закона за личните документи обаче, документите за самоличност са лична карта, паспорт и шофьорска книжка. В ал. 3 на същия член пък се казва, че самоличността на БГ гражданите се удостоверява с който и да от изброените документи.
Горният параграф се публикува изключително за информация на юристите от район Централен към Пловдивска община. Шапки долу пред юридическите факултети, които са избълвали тези млади “специалисти”.
Мили мои читатели (винаги съм искала да го напиша!!!),
заминавам на море. Това е непланирана отпуска и краят й е засега неизвестен. Обещавам да се върна черничка и заредена с актуална инфорация за нивото на Мохито-то в различните варненски заведения, както и с друга актуална информация, до която се добера.
Дотогава ви желая фънки лято!
Снимах тази врата в отделението по рентгенология в една поликлиника. Табелата ми изглежда като стилизиран знак за радиоактивност, обаче някой явно се е престарал в стилизирането – не ми е ясно например какво прави там контурът на България; не са ми ясни и други неща по картинката, но докато седях срещу нея и си мислех, че никога и при никакви обстоятелства не бих отворила тази врата, вратата се отвори и оттам излезе симпатична лаборантка без видими изменения вследствие радиация, усмихна се и ми подаде рентгеновата снимка.
Би Ти Ви започна благотворителна кампания за събиране на дарения за пострадалите от наводненията. Цената на един смс е 1 лв без ДДС и до тази вечер са събрани над 80 000 лв. Никак не съм мнителна, но ми е любопитно къде отива ДДС-то от тези постъпления? И дори 20-те процента също да се влагат в благотворителност, нормално ли е такава инициатива да бъде облагана от държавата с каквито и да е данъци?!
Приветствам всяко ваше мнение.
От днес махам полето за коментари, не защото не искам да коментирате постовете ми, а напротив: бих искала да обръщам специално внимание на всеки коментар, затова пишете на vanina.iv@gmail.com. Вдясно от основното поле, в рубриката about me, слагам и линк с имейла си за улеснение. Пишете, пишете! Обещавам отговор на всеки смислен мейл, а понякога и на безсмислените.
Интересни неща се случват в дебрите на британското рекламно законодателство. Според тази статия в Таймс Британските компании производители на алкохолни напитки вече са задължени да показват само откровено грозни и непривлекателни мъже в рекламните си материали, за се избегнат всякакви неуместни асоциации между употребата на алкохол, жените и секса.
Подобни законодателни инициативи малко ме притесняват, тъй като рекламата отдавана не е това, което е била. Пазарът е пренаситен с еднотипни продукти с еднакви качества на различни производители и така реално само по-добрата реклама прави продукта “по-добър”. В този смисъл грозни, дебели и плешиви рекламни лица съвсем на са добра идея; лично аз не бих пила Бакарди например, ако вместо Вини Джоунс го рекламира световно неизвестен, грозен и анти-секси мъж; въщност вероятно не бих се доверила на която и да е реклама, която не е секси.
Дотук добре – основната идея, която стои зад подобен род ограничения, е да се намали рязко употребата на алкохол. Според мен обаче това няма да спре производителите на алкохол и скоро те ще отвърнат на удара с алтернативно решение на проблема.
Казусът не е безпрецедентен – спомнете си забраната за реклама на цигари: решението се оказа в известен смисъл просто: да се рекламира марка, а не конкретен продукт. Резултатът доведе до появата на доста добри продукти на пазара – например модната линия на Camel, но и до откровени безумия като това Philip Morris, сега част от Altria Group Inc., да произвежда шоколад.
Усилията на британското правителство да ограничи консумацията на алкохол са похвални, но ми се струва, че трябва да бъдат насочени към нещо по-ефикасно, защото рекламната индустрия рядко пада по гръб. Лично аз вече започнах да мисля за вариант.
*лат. Глупав закон, но закон – парафраза на латинското “Dura lex, sed lex” – Строг закон, но закон.
Хубав пост за това как най-простото решение понякога е най-доброто, макар и в известен смисъл да забавя научно-техническия прогрес.
