ink

Световните тевтонски плочи се разместиха специално за мен тая седмица и петъкът, в който съдбата иначе ме мрази, беше четвъртък. Нивото на пауъра ми беше ЕЙ ТАКОВА. Гигантско.

Рано сутринта бях на интервю за работа и в тази връзка искам да направя заявление: хора, набиращи кадри, имайте милост към нас безработните и проявете малко common sense – официално ви заявявам, че ние (безработните) НЕ се измъкваме от леглото преди обяд. На лош късмет е.

Но да се върна на интервюто: мачках! Не валяк, истински БТР бях, too good to be true. Това каза и пичът, който ме интервюира – направо го озадачих. Вярно, че с тая система на образование и квалифициране на кадри у нас си е цяло чудо да попаднеш на идеалния кандидат, обаче ей ме на – от плът и кръв, седя срещу управляващия директор на фирмата и шефката на отдела и им обещавам да направя за тях чудеса, при това на съвсем разумна цена. What you see is what you get, един вид. Само не забравяйте да пускате уреда в отпуска поне 20 дни годишно, за да остане в изправност.

Да видим дали ще стане нещо, или ще разберат, че съм си купила въпросите за интервюто предварително, заедно с темата за матура по български. Уточнение за НСБОП, които ме следят в интернет, за да ми попречат да извършвам терористични актове: шегувам се. Не че ви подценявам, ама ми се струва нужно да го кажа.

Та така де, исках само да се похваля. Айде умната през уикенда и да се мажете с крем против слъце!

Днес по мейла получих от прекия си шеф устно предупреждение, че дърпам твърде много мейли от общия ни инбокс. Ако не спра, щели да ми наложат административно наказание.

В такива ситуации се чудя дали да се смея, или да плача, или пък просто да си намеря по-цивилизована работа на по-цивилизовано място.

Смятам да споделя с теб нещо без каквото и значение за глобалния ход на Вселената, но просто не мога да се сдържа: Надя и нейните приятели, маймуните. Маймунска работа, ей! 

Принтер, скенер, копир и факс в едно – нищо  ново под слънцето. Принтер, скенер, копир, факс, судоку и ароматизатор – ей това вече е истинско USP, нечувана иновация в областта на… на какво всъщност?! 

Честно, Xerox – това ли е най-доброто, на което сте способни? Когато представите принтер, който може да пере или скенер, който приготвя вечерята и глади, може би ще ви стана клиент. Дотогава само ще ви се смея*. 

*3 в 1 може и да е неочаквано добра комбинация, но 5 в 8 вече бие на тъпотия. 

Колкото и пъти да видя някой от тези билбордове, пръснати из София, все си мисля, че след “видят” трябва да има още нещо – не че visual-ът не го уточнява, не – просто ми се струва, че посланието се цели в група, която има нужда нещата да й се казват директно. Хвала на титанa на мисълта, който стои зад идеята. 

Неда (чете българо-румънския разговорник, специален коледен подарък): ”Чук”! Мойта дума. 

Аз: Я виж как е “бормашина”.

Неда (разлиства): То е на “Б” обикновено, чакай да видя. [...] Няма го. 

Аз: Виж по отделно “бор” и “машина” и ще ги сглобим. 

Неда: “Бор” е “бор” [...] А “машина”, изненадващо, е “машина”. Значи – “бормашина”

Нана се дави от смях под завивката на дивана и всички заедно решаваме, че румънците са хора без въображение.

Няколко часа по-късно Борислав се е присъединил към нас и ни болят коремите от смях. Ah, that holiday spirit!

Горната обява коментирам само с две думи: proof reading. Освен ако “Гала вечеря” и “гала-вечеря” не означават различни неща, в което дълбоко се съмнявам.

Извадка от страницата за резервации на самолетни билети на България Еър, където милите хора искат да знаят как наричаш кредитната си карта на галено. Аз на моята й викам Цуци, ти?

Преди 4 седмици лицето В. закупува от Пикадили опаковка (6 бр.) био домати. Че са био индикира етикетът на опаковката, както и цената им. Лицето В. се прибира у дома и прави салата с 4 от доматите, а другите 2 остават върху хладилника, където по-късно са забравени. 

Вчера лицето В. се сеща за забравените домати и, ужасено от резултатите от случайния био-експеримент, се втурва към доматите. За изненада на лицето и свидетелят Шаро (клепоух домашен заек), единият домат е леко мухлясал, а другият – невредим. Очевидци разказват, че след дълги и жестоки мъчения доматите признават, че не са био, а най-обикновени парникови домати, отгледани в химическа среда. След това мухлясалият домат е изхвърлен, а другият – изяден на салата. По случая е образувано производство. 

Gemma  wrote
at 10:13am

why now what???

Vanina  wrote
at 10:24am

Nothing in particular, babes, it’s more like manifestation of my cuurent state of mind – a philosophical state of uncertainty or perplexity, in which I’m questioning the sound foundations of the Universe and the concept of time as we know it. Which brings the topic of black holes and the question whether a phenomenon, characterized by emptyness, has the right and grounds of existence. Which brinds the topic of my cup of coffee and it’s location, currently undefined in space in time. How sad is that…

 Gemma  wrote
at 10:40am

So just an average Monday morning then?

Vanina  wrote
at 10:42am

Definitely just an average Monday morning.