ink

Кръстовището на “Драган Цанков” и “Евлоги” в дъждовен ден.

Отдавна не сме си говорили за детайли и е крайно време да направя пряко включване. Съществуващи на места, които нетренираното градско око филтрира и пропуска покрай себе си, долните надписи напомнят за тихите луди, по чието дишане се синхронизира ритъмът на града. В някои случаи коментарите са излишни, в други – също, но все пак ще ги сложа. Чети и им се радвай.

Мазетата по “Смирненски” – пространство за послания. Макар и бос, Дочев знае и не ги подценява. Моля ви, върнете обувките на човека – той ще си купи нови, но нека постъпваме честно. 

За нередности в София, обадете се. То пък кое ли е редност в този град?

Ако си травмиран – Нийл е твоят човек. Обади му се в името на българския спорт.

Малките улички в центъра на София са безкраен източник на интересни гледни точки, както за теб, така и за Гутенберг. Знаеш ли всъщност, че от една сграда в пресечките на Славейков те гледа Гутенберг?

Градска легенда гласи, че известен столичен печатар е спонсорирал строежа на въпросната сграда и настоял на фасадата да се сложил статуя на Гутенберг, за да я пази и да вдъхновява. Последното си го измислих, но със сигурност е замесен печатар. Друга информация по темата нямам, но имам снимка. Ето:

Тази къща е кацнала в задния двор на нашата кооперация. Технически погледнато е в двора на съседната кооперация, но е под моята тераса, така че се брои.  До ден днешен не мога да разбера дали е обитаема.

Това, което обожавам за къщата, е коминът. Порадвай му се.

Почти-къщата се намира на ул. Цанко Церковски в Лозенец. Има нещо много ахмашки мило в нея – все едно по някое време на майсторите им е дошло до гуша и са казали “Бе аре стига сме я строили тая къща, дайте да ходим а бира”. Свободни души, един вид.

Отдавна не съм минавала по Дондуков и не знам дали тази табела все още е там. Олющените стени на сградата са в абсолютен синхрон със състоянието на българското кинопроизводство. Вече дори не ми е тъжно.

Ето в тази грозна сграда един млад художник е решил да изложи творбите си:

 Снимката е правена ужасно отдавна, струва ми се – на бул. Мария Луиза.  Не помня точно.

Случи ми се днес нещо прекрасно, толкова готино, че почти скачах в локвите в Борисовата на път за вкъщи и пеех “I’m singing in the rain” по телефона (не мога да ти кажа какво е, но се радвай за мен). В такива дни нищо не ме дразни и не прецаква чувството ми за естетика, а гледки като долната ме карат единствено да се усмихна и да ги снимам.

Къщата, която се намира на Орлов Мост, в действителност никак не е лоша, бих я нарекла дори симпатична. Розовите комини обаче са… ами… розови.

Втората снимка е нещо като bonus track – околната среда се хвана в ръце и си напасна цветовете.

Ако вдигнеш поглед и се вгледаш между цъфналите дървета и жиците на площад Журналист, ще забележиш, че върху една от сградите е кацнал часовник с надпис Радиосинхрон. Много соц и много симпатичен, часовникът не отмества стрелките си от 12:00, може би заради съвременните Пепеляшки.

 * В рубриката Детайли ще качвам снимки на интересните ъгълчета на града. Все едно нямаше да се сетиш и сам.