Aferim, Istanbul, mashallah!
- Ииии? Как беше? – попита нетърпеливо Роко малко след като се върнах от Истанбул.
- Беше ужасно.
- Ама как ужасно, нали по телефона каза, че си влюбена?
- Казах. А после трябваше да се върна. – троснах се аз.
- А баклава донесе ли ми?
- Донесох ти – образно казано. Купих ти специално, но я изядох по пътя.
Роко се нацупи и взе да разглежда снимките. Докато ровех из чантата си, за да извадя някакви сувенири, купени набързо пред синята джамия, на дъното открих няколко фъстъка, изпаднали от локума, и нишки пишмание. И изведнъж ми стана адски гадно, че съм изяла баклавата на Роко.
- Ставай! – изкомандвах с тон, нетърпящ възражение.
- Къде бе, не съм си разгледала снимките!
- За баклава.
Следващият автобус ни заведе обратно в Истанбул.






