Tripping Down Memory Lane

Без да претендирам вяра в свръхестествени енергии и сили, преминавам през живота “между капките” или “под щастлива звезда” – наречи го както искаш. Не че не ми се случват тъпотии, но като тегля чертата, имам един добър и смислен живот. Не че няма какво да желая – човеците така сме устроени, винаги да искаме повече;

Работа насам, работа натам

В българския пазар на труда има нещо много сбъркано. Безработни у нас – бол, но и обявите за работа са хиляди. Всеки с малко здрав разум би следвало да се запита къде нещата се объркват, нали? Обичам да чета jobs.bg. Правя го за забавление – някои от обявите са просто трогателни в неадекватността си. Преди

Бранд реализъм

– И кво, новото лого на България, а? – изсумтя Роко. – На мене ми хареса логото, Роко. – отвърнах й аз. – Грозно, циганско, от всичко по малко, ама от нищо по колкото трябва, обезформено… С две думи – манджа с грозде. Точно като България. И без това не заслужаваме нищо по-добро. Роко, обаче,

На свобода

Понякога с приятели водим вълнуващи разговори; друг път си говорим в скайп за Черната Златка. Ети: ма аз като изронизирам никой не вдява…от петък спирам да съм блондинка Ети: ще си се върна към скучното черно 🙂 Аз: що черно бе Ети: щот златка черната е на свобода Ети: и да си приличаме Ети: искам

Като метрото е

– Копеле, видях ти поста за LinkedIn-a. – сподели ми днес Роко. – И какво? – Замислих се – отвърна тя. – Той LinkedIn е като влакчетата на метрото на “Васил Левски” – пише “До станция Джеймс Баучер”, ама не ти казва, че трябва да слезеш и да смениш линията на “Сердика”. След това ми

Оправих го LinkedIn-а

В LinkedIn всички сме по-хубави, по-умни и по-можещи. Спор няма. Ей това вълнуващо откритие направих тези дни, когато се позаседях в тая неземна социалка. Не ме разбирайте погрешно – броят на контактите ми там далеч не е достатъчно голям, че да служи за представителна извадка. И все пак… Бивш колега, с който сме работили като

Инстаграм е визуална логорея

– Защо чак сега се прибираш? – попита ме осъдително Роко – Умрях от скука без теб! – Сори, Роко, ходих на една изложба. – оправдах се набързо аз и си събух обувките без да ставам от дивана. Стискаха ми. – Е каква беше тая изложба? – Благотворителна, на инстаграм снимки. Купих си три. –

ЧНГ

Не, честно – тоя wordpress може ли да се чупи при всеки ъпдейт?!  Може явно, но и тоя път закърпих положението. Оттук нататък – никакви ъпдейти, честно. Иначе 2012 приключи успешно, посрещнахме с приятели новата 1885-та, погледахме фойерверките, после Дунавското по телевизията и така. Работата се е натрупала, ама все ще я свършим до края