Mainstream

Сутринта ме завари с една много разтревожена Роко и пръста й, вдлъбнат в звънеца на входната ми врата. – Изгубих го. Никъде не мога да го намеря! – проплака тя, влитайки у нас. Включих машината за кафе и извадих от камерата кутия сладолед. – Търсих навсякъде, разбираш ли – няма и следа от него! Не

Помощ!

Ок, хора, хавата е следната. Имам нужда от помощ – ама сериозна помощ. Нали виждате сивия бутон, на който пише “Stem”? Натиснете го. После пратете линк на приятелите си, на класната, на всичките си скайп контакти и въобще – на когото се сетите. От вас зависи моята слава (и това да спечеля чуден фотоапарат –

Просто vs.

“И въобще, да живееш просто е въпрос на много сложности” – каза Роко и отпи глътка студено бяло вино. В същия тоя ден в средата на юли, някъде заваля голям сняг.

Терминал

– Искаш ли да дойдеш при мене? Нещо не ми е съвсем наред. – гласът на Роко по телефона звучи празно, не тревожно. – Къде си? Намерих Роко на летището. Беше се подпряла на един парапет близо до изхода за пристигащите и гледаше към небето. И двете имаме стотици места, на които се крием, когато