Грешка или не?

Сещаш ли се за онази сцена от “Аризонска мечта”, когато героят на Винсънт Гало говори на героя на Джони Деп и му казва следното: Do you think anybody touches Brando’s face? Or Pacino’s? Do they touch De Niro’s face? Or fucking touch Johnny Depp’s face? Няма начин да си пропуснал очевадното присъствие на Деп в

Таксувай този телефон

Ето така моята Моторола съобщава, че е заредена и мога да дръпна зарядното от контакта, но само ако телефонът е изключен. Когато е включен, думичката за “charging” е правилната “зареждане”. Явно само когато е включен, телефонът ми говори читав български.

Product placement… в реклами?!?

Днес се загледах в новата реклама на Шкода Фабия по една от БГ телевизиите. Исках да я изгледам пак, защото нещо ме зачовърка, но не я намерих в нета. Попаднах на холандската версия на рекламката, виж я тук и гледай внимателно – добре де, няма нужда да гледаш внимателно, защото те улесних максимално и ти

Точки

Докато говоря с Юнуз, който е нейде из Лондон и псуваме ужасния първи сняг, се чувствам извън пространството и времето. Заради сбъркания ми режим ще да е, но може би не само. Разменям смс-и, мейли и всякакви други съобщения до безобразни точки на света, а онзи, който работи през 2 преки, не намира време да

Чудовищно ООД

Тази вечер гледахме “Чудовища ООД” – един от пропуснатите детски филми, и също един от добрите (за разлика от бозавия и порядъчно гнусен “Рататуй“). За разлика от повечето си себеподобни, “Чудовища ООД” е много повече за деца и много по-малко за възрастни. Смешен е по оня начин, по който тригодишните се превиват от смях (и

Prefab Love for Prefab Lovers

Неотдавна аз и вярната ми Nokia 6020 се разделихме; макар винаги да е била чудесен телефон, дойде време да се upgrade-на малко, затова Nokia-та замина при един колега за тест драйв. Преди да му я дам, трябваше да изчистя от паметта цяла една връзка под формата на смс-и. Препрочетох ги, изплаках си каквото имах останало

За сватбите и дигиталното бъдеще на децата ни

Пиковият момент на деня ми е розовата значка с надпис “Внимание, нимфоманка” на румънски, специален подарък от Букурещ, и чичкото, който звъни в офиса на всеки 60 секунди, за да получи каквото иска. Попада ту на мен, ту на някой друг колега и научава имената ни. При един от последните разговори вече се смея на

Искам го?!

Вчера докато бързах да хвана трамвая, почти не нахълтах в този на снимките горе. Той, оказа се после, тотално не върви по линията на 12 или 2, които много ми трябваха в този момент, а просто си стои там и рекламира Форд. В това няма нищо лошо, разбира се, но да рекламираш кола с трамвай?!

Разни, майна!

Миналата седмица в Пловдив имаше технически панаир, а на други места из града се случваха и други панаири (от онези, неприятните). Пловдивският панаир по мое мнение е една от големите екологични заплахи в България – градът се оказа задръстен от листовки, брошури и рекламни найлонови торбички, за чието производство не искам дори да помислям, камо