Ден на блога

Добре, че е Владо да сподели, че днес било Blog Day, иначе щях да пропусна това събитие. По-долу следват моите 5, подредени безразборно. Добре, че трябва да избера само 5, защото агрегаторът ми съдържа стотици блогове, които преглеждам колкото мога по-често. Дано няма засегнати от селекцията. WeirdBox – очарователен блог с интересни перспективи за живота,

Игра с наградa – follow up

С оглед на коментарите, които получих за играта с наградa, реших леко да променя условията за наградата. Все пак ще изтегля спечелилия със жребий, и в него ще участват дори и тези, които не са познали какъв е предметът на картинката – в крайна сметка целта беше да привлека читателска аудитория, което като че ли

Мъжки момичета

По едно време много често с приятелки се приканвахме към по-сериозно отношение и издържливост с думите “Дръж се мъжки – пикай права!”. Вече не помня как се роди въпросния израз, нито каква е била най-точната му употреба, но пък днес попаднах на продукт, който може да облече израза в дела. Кликни тук, за да видиш

Игра с награди

Много искам да имам много читатели. Не бе, ебавам се – искам малко, но готини. Или по-добре – много и готини. Затова ще се опитам да приложа евтин рекламен подход с цел привличане на вниманието: игра с награда. Наградата е малка по размери, но е весела и hand-made – не очаквай да ти подаря iPhone

You name it!

Когато пускаш на пазара нов продукт, е важно да избереш готино име за продукта. Това, както се убедих неотдавна, хич не е лесна работа. Ето тук можеш да видиш едно от по-готините имена (за съжаление не е измислено от мен). Прочети го няколко пъти, моля те, и поцъкай с език в знак на възхищение –

Няколко снимки…

… колкото да не е без хич:Малко облаци през прозореца на автобуса – emergency exit-a на градското ежедневие. Замъкът на Спящата Красавица или отмъщението на архитекта? И двете, под формата на хотел близо до Варна. “Вратите” на Кристо, пресъздадени на плажа от неизвестен турист. И Бебел, толкова енергична, че е невъзможно да я хванеш в

Tanto Tempo

Върнах се и знам, че съм ти липвала. Обещавам следващия път да те взема със себе си, а сега само ще разказвам.Варна и пътят до ВарнаТози път нямам време да разглеждам града, а нямам и желание – Варна е поредната бетонна площадка по морето, плажовете са мръсни, цените – неприлично високи и местните говорят на

Ice Age

Представи си следната ситуация: прибираш се изморен след работа, имаш нужда от питие и слагаш бутилка приятно бяло вино в камерата с идеята да я извадиш охладена десетина минути по-късно. На другия ден бъркаш в камерата за кутия сладолед и намираш следното: Прежалих бутилката, но ми беше тъжно. Друг път ще внимавам повече. А иначе

Моливко и Сръчко в света на креатива

Онзи ден се мотаехме с Неда из една книжарница и едновременно се втурнахме към рафта с детски книги – едно издание за невръстни младежи предизвика у нас реакция тип “Ебаси!” с последвало “Бах мааму”, което градира до “Е няма такъв филм просто, хахаха”. Вниманието ни беше привлечено от книжка тип ‘популярна детска’. Отдалеч заглавието на

Чети, чети!

Вчера срещнах на улицата моя позната, която живее в Щатите. Всъщност почти се подминахме на улицата, не знам по какви причини. – Как си? – попитах, защото отдавна не бях поглеждала блога й.– А ти как си? – върна тя.– Добре съм, уча, работя…– Знам, чета те. Това не е много добър пример, защото с

Стратегически маневри

Това ентри достига до вас с любезното съдействие на Столична Компания Градски Транспорт. В смисъл, че ако не бяха СГКТ, сега просто нямаше да блогвам, а щях да правя нещо друго, примерно да се напивам с приятели. Ако си имал път към София тези дни или просто си живееш тук (за което получаваш точки за

Да изчезнеш за 60 секунди

Точно преди десет години, на този ден, горе-долу в този час някакъв кретен щеше да вкара куршум в тогава невръстната ми главица. Спасиха ме не 60 секунди, а няколко сантиметра. Точно преди 23 години, на този ден, майка ми ме е обвързала с едно глупаво суеверие и вярата в нещо, което едва ли съществува; и

"…лош исказ и правопис"

Рядко се зачитам в коментарите под някоя статия, но от време на време чета и попадам на находки. В конкретния случай всъщност става дума по-скоро за дискусия, отколкото за статия и коментари, но виж, моля те, счетоводителя от мнение номер 7 и се посмей от сърце.

Office talk

Ей такива неща се случват днес в офиса, докато се правим на заети без да имаме какво да правим всъщност (запазвам оригиналния правопис, но променям имената, да не ни разпознае шефът): co-worker: Awe, nashiq viden Ornitolojki specialistco-worker: kyde e nicaragua?me: latin america?co-worker: very goodme: i ne moga da razbera shto me razseiwash dokato cheta obiawi

Ау, от глад умирам…

В офиса често поръчваме храна от пицария Лъчони. Никога не е имало случай, в които всичко да е наред – или забравят нещо от поръчката, или се бавят неприлично много, или не носят прибори… Креативността им в това отношение е неизчерпаема. Най-ужасно е обаче самото поръчване – телефона вдига жена със среден коефициент на интелигентност

Time Out

Ето го уикенда, замина си като стой-та-гледай. Свърших не голяма по обем, но смислена работа, видях се с приятели, човърках си блога, спах до късно и въобще се занимавах с приятните уикендовски неща. Time management-a беше успешен, та дори остана време със сестра ми да идем на кино, но няма да кажа кой филм гледахме,

Разни

Тази седмица работих предимно в офиса и зарязах мулти таскинг-а, затова през уикенда се налага да движа страничните си проекти, т.е. да прекарам уикенда пред компюттъра. Лошото време е идеалното оправдание. —Вчера с Юнуз се разговорихме за разни неща и по някое време зачекнахме и темата за блоговете. За човек, който последно е блогвал през

Обичам партита!

Както се казва, по-добре късно, отколкото по-късно. Та малко по-късно от очакваното ще направя публично участието си в рекламния блог на Капитал, маскирана като агрегатор на линкове за рубриката Weekly Juice. Като такава бях поканена на милото парти за рождения ден на рубриката, където имаше безплатен алкохол и прекрасни хора, също съвсем безплатно. Много фън,