… Не бе, не вървях и никъде не отивах, а си стоях в офиса и се радвах на даунтайма (а даунтайм е когато кажеш “таковал съм му майката, спирам да работя” и наистина спреш) ; и както си стоях си пуснах радио в слушалките и слушах латин джаз и гледах снимки като тези, въобще – идилия беше, и заваля дори, и все едно бях едновременно в Чили Еквадор Бразилия Куба абе луда работа просто, много беше хубаво.