С Роко веднъж се бяхме скарали много. След време нито аз, нито тя вече помнеше защо, но все така си бяхме скарани, докато Роко не ми се обади.

– Имам едно вино за изпиване, ела, че ще вземе да се развали.

И така отидох у Роко и без официално да се сдобряваме, се сдобрихме.

– Знаеш ли, че Тими се премести? Сега ми е съседка. – каза Роко и посочи през прозореца към съседния блок, където вече живееше Тими.

– Ми айде да й се обадим. – предложих аз.

Малко по-късно Тими беше дошла и отваряхме поредната бутилка вино (бях занесла няколко за всеки случай). И като всеки пиянски разговор, нашият тръгна в какви ли не посоки и излезе извън рамките, в които можехме да го контролираме. Някак заговорихме за мъже и Роко изведнъж изтърси, че за всеки влак си има пътници.

– Така е. – съгласи се Тими – моят е с чести спирки за смяна на пътниците.

След това отворихме последната бутилка, а сутринта и трите се събудихме с тежък махмурлук и храна за размисъл.