Докато се подготвяхме за боядисването на яйцата, Шаро се усамоти със сеното си. Докато усетим какво става, вече беше намерил отвора на торбата и хрупаше удовлетворено. Зарадвахме се, че е достатъчно голям да се оправя сам и се върнахме към яйцата.

Жертвите бяха едва три, но за сметка на това – страшни.

Докато Нана смесваше боите, ние с Неда смесвахме политически коректни напитки с лед и кола.

 

Боите са готови и е традиционно боядисахме първото яйце в червено, макар да не разбираме от традиции.

Скоро след това сме почти готови и по стените няма петна от боя. Супер!

Остава само да прикрием следите от убийството… на боята.

И накрая – voila! Напълно сме готови!