Интересни времена

300690_10151436187318994_1384635609_nЖивеем в интересни времена, разправяше ми едно време Пратчет – докато имах време и нерви, да го чета, нали…

И личните ми времена са интересни, inderdaad – тук-таме някоя липса; пропуснати обаждания („В момента няма връзка с този номер“, „Абонатът е извън обхват“ и прочее); хора, пътища автомобили… И още.

Кожата ми
се бели. Губя цял слой от себе си, съвсем буквално, но така е, когато заспиваш на плажа. Прекрасно е, всъщност, че стигам до плажа въобще, пък било то и за малко – има маса хора в света, които не могат да се похвалят със същото. Освен тия, които живеят до морето, но те според мен не го оценяват така, както останалите.

Пътувам
по малко, все до хубави места. Или с хубави хора, което е същото. С коли, автобуси, самолети и кораби. Последните ме радват най-много и не успявам да се отърва от чувството, че съм създадена да живея на някой гръцки остров, отговаряйки на името Афродита (нищо, че оригиналната била от Кипър).

Холандския
го забравям. Искам да говоря с някого на тоя прекрасен език, да не мога да си намеря думите и да използвам преводите им на немски и английски; опитвам се да пиша малко на холандски, но не е същото; май е време да посетя Птицата в Амстердам.

Другата седмица
Това е, което казвам на десетки приятели – другата седмица ще се обадя и ще се видим, обещавам. После не ги спазвам тия обещания, защото времето не ми стига, не се наспивам, а сънната депривация не води до нищо добро, от мен да знаеш.

Неочакваните срещи
като че ли заместват срещите с десетките приятели. Все сполучливи, разрешават ми да изляза от рутината, да бъда малко по-умна, малко по-хубава и много по-готина.

Белите коси
Появиха се за пръв път. Пет бели косъма наведнъж, в една седмица. Това не е породено от гени и обвинявам стреса и

Проблемите на работа
са неприятни. Започнаха да се решават май, но има съспенс, не е приятно никак. Все още не съм се върнала на позиция „звезда“, но и това ще стане.

Китайските фенери
ги пуснахме над морето. Запалихме ги трудно, но успяхме – единият почти падна във водата, но се вдигна момент преди да изгасне, а после си отлетя. Пожелах си неща, но разумни – такива, дето могат да се случат наистина, за да продължа да вярвам в свръхестествени неща и в съдбата.

Имейлите с приятели в чужбина
ги няма вече от години – смениха ги чатове, скайпове и телефони. А ми липсват – такива прекрасни съобщения са прехвърчали между мене и разкошните хора по света…

И още.

Коментари

коментара

2 thoughts on “Интересни времена


  1. Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /home/vaninav9/public_html/wp-content/plugins/subscribe-to-comments/subscribe-to-comments.php on line 590
    Шарена Сол says:

    Имейла си е прегръдка. Най са ми любими влаковете следвани на душевен милиметър от самолетите. След 100 полета още са ми нови.. Беленето на кожата като символ на промяна? Искам и аз да говоря екзотичен холандски , може и датски. Пътува ми се пак, но като пътувам огладнявам ужасно. Защо ли?
    Рандъм ми е и на мене деня и емоциите, трябва да намаля мъжете и пръскането на енергия, но го казвам, а не го мисля

    Уф Ванина да ходим на истински Лесбос и да се оженим беее


  2. Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /home/vaninav9/public_html/wp-content/plugins/subscribe-to-comments/subscribe-to-comments.php on line 590
    Vanina says:

    Беленето на кожата като символ на спането на плажа по-скоро. Също така, АЕЦ Белене.

    Влакове ползвам само в чужбинско, тукашните ми миришат странно и имат проблем с климатиците.

    Холандския се учи лесно, датският е гаден, зарежи го него. Освен това гръцки ще трябва да учим ако отпрашим към островите, калимера, калмарите пресни ли са? Лесбос не ми е любимият остров, виж Миконос е друга хава… Ех, размечтах се.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *