Да или не? Неееееееееее!*

Не обичам марката Kenvelo по много причини, една от които са нереалните им размери – чувствам се като чудовище, когато се едва напъхам в тишърт размер L и ми стои като да е XS. Друга причина, по която не обичам тази марка, е ужасяващото обслужване в магазните от веригата.
Не знам дали и с вас е така, но мен винаги ме оглеждат много старателно още от входа – като се започне от охраната и се мине през всички “продавач-консултанти”. Оглеждането е с вариации – от тип “Тази изглежда съмнителна, може да открадне нещо” до тип “от глава до пети, последвано с неодобрително цъкане с език”. В редките случаи, когато съм купувала нещо от там, на касата са се чудели на наглостта ми да искам да платя с карта, а не кеш.
По такива разни причини избягвам да влизам и да пазарувам в Kenvelo.
Вчера обаче, докато гостувах на майка ми и обикаляхме пловдивските магазини, реших да вляза и да си купя от там яке без ръкави – моя приятелка си беше купила такова от там и ми хареса. Нахълтах смело в магазина, защото знаех какво търся, но още на третата крачка усетих леко съпротивление – оказа се възрастният охранител, който ме е хванал за блузата и ме дърпа назад. Спрях се и го изгледах въпросително, а той дръпна от ръката ми торбичката с великденска окраса, която бях купила преди това, и ми каза, че не мога да вляза в магазина с торбичката. Усмихнах се, казах, че ще вляза, а той отново ме дръпна. В този момент излязох извън нерви заради приложеното ми леко физическо насилие и помолих охранителя да извика управителя на магазина. Охранителят откровено се подигра с мен – скръсти ръце и започна да се смее, щял да го извика ей-сега. Обърнах се към касиерката и тя извика едно младо момче, което отказа да се представи и според мен съвсем не беше управител на този магазин.
Обясних проблема, казах му, че искам да пазарувам от там, а той ми се тросна, че нямало как да ме пуснат в магазина с друга торбичка, защото съм щяла да открадна нещо!!! И това звучеше като твърдение, а не предположение или допускане!
Излязох от магазина, защото в конкретния момент нямаше какво друго да направя, но си обещах, че няма да оставя нещата така.
И досега не мога да си обясня защо тези хора толкова много ги е страх някой да не открадне нещо от магазините им, и защо вярват, че са толкова велики, че някой би отишъл директно и единствено в техния магазин, без да пазарува другаде. Не мога да си обясня също така маркетинговата им стратегия и това как всъщност подтикват хората да пазаруват от тях (макар че причините за това трябва да се търсят по-скоро в овчедушието на БГ потребителя). И други неща всъщност остават необясними за мен, но на първо време ще се опитам да разбера как да защитя правата си на потребител и да повдигна обвинения лично срещу охранителя на магазина – никой и никъде няма право да ме дърпа за блузата, защото нося торбичка с покупки.
*В превод от иврит Kenvelo означава “да и не”.

Коментари

коментара

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *